Аз ти вярвам. Ти си океан. Не се давя във водите ти. Ти ме учиш да плувам. Аз ти вярвам. Устойчив си. Като стрък, опнат под узряло зърно. Не ме плаши силата ти.  Чакам с теб, търпелива, плодовете. Вярвам ти.  Ти знаеш всичко, което не се казва. А аз слушам без да заглушавам мислите си. Защото ме допълваш и продължаваш. Без да ме отричаш. Вярвам ти.  Затварям очи и оствям да ме водиш. Не ме е страх от падане.  Ръцете ти са моите крила. Вярвам на всичко, което иде пред теб. Ти носиш възможност за по добър свят. Не ме е страх от неуспеха ти. Знам, че е трамплин за следващ скок. А ти все се надскачаш и още можеш. Вярвам ти, когато не вярвам даже в себе си. Но спомням си, че си ми огледало. И вярата ми удвоява се. Ако не ти достигне смелост, колкото зърно, почерпи се от семената, които пазя в шепата си след плодовете ти. За дни, в които имаш нужда от отпускане. От тишина пред ново тръгване.