Постинг
07.09.2017 19:13 -
Край Темза
Автор: emmien
Категория: Поезия
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2017 21:06
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.09.2017 21:06
Край Темза седнах, не заплаках....
Докато вятърът разстила я, очите ми сушат се.
Оголват ми се болките, охлаждат се, притихват.
И птиците са сякаш умълчани. Небе надвиснало е с цветовете на тъгата.
Есен е. Душата помни всички есени.
А спомените давят се по дъното.
Не се побират вече в светлото.
Дошло е време да си тръгват.
Сама съм с ветровете си, и птиците и недошлата буря.
С удавените спомени, пресъхналите сълзи.
Така е тихо и е хубаво.
Като че няма после друго.
Като забрава. И безумие. Защото е момент. На слушане. На измълчаване.
На тръгване.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6
Архив